# Цинк

> Цинкът е от съществено значение за различни функции на организма, включително имунен отговор, заздравяване на рани, синтез на ДНК, клетъчно делене и ензимна активност. Той е важен за р

*Source: [https://www.health3.app/biomarkers/bg/zinc](https://www.health3.app/biomarkers/bg/zinc)*

### На тази страница

- Какво измерва
- Мерни единици
- Референтни стойности
- Въздействие върху здравето
- Свързани биомаркери
- Научни източници

## Какво е цинк?

Цинкът е от съществено значение за различни функции на организма, включително имунен отговор, заздравяване на рани, синтез на ДНК, клетъчно делене и ензимна активност. Той е важен за растежа и развитието, поддържането на вкуса и обонянието, и играе роля в метаболизма, храносмилането и нервната функция. Адекватните нива на цинк подпомагат тези процеси и цялостното здраве.

Дефицитът на цинк може да доведе до отслабен имунитет, забавено заздравяване на рани, косопад, лезии на кожата и очите и нарушени вкус и обоняние. При децата той може да причини забавяне на растежа и повишена податливост към инфекции. Дефицитът на цинк обикновено се дължи на недостатъчен хранителен прием, малабсорбция или определени хронични състояния. **Дефицитът на цинк може да наруши усвояването на витамин B9 (фолат) в организма, защото минералът е необходим за функцията на ензимите, които превръщат фолата в активните му форми. Цинкът участва в метаболизма на желязото и дефицитът може да повлияе на статуса на желязото.**

Токсичността на цинка сама по себе си може да причини гадене, повръщане, загуба на апетит, коремни спазми, диария и главоболие. Хронично високите нива на цинк могат да нарушат усвояването на други минерали, да понижат нивата на ""добрия"" HDL холестерол и дори да нарушат имунната функция. Освен това високите нива на цинк могат да нарушат усвояването на други минерали и да повлияят на цялостното здраве. **Прекомерният прием на цинк може да намали усвояването на медта, водейки до дефицит на мед, който на свой ред може да наруши метаболизма на желязото и потенциално да причини анемия**. Затова балансирането на приема на цинк е от съществено значение за поддържане на здравословен минерален баланс в организма.

Фактори, които подпомагат **здравословните нива на цинк в кръвта**:

- Адекватният прием на цинк може да дойде от балансирана диета, която включва храни като стриди, червено месо, домашни птици, бобови, ядки и пълнозърнести храни.
- Има потенциални взаимодействия между цинка и други минерали, като **мед** и **желязо**, тъй като прекомерният прием на цинк може да попречи на тяхното усвояване и оползотворяване.

## Мерни единици

Цинкът може да се измерва в: mg/L, µg/100mL, µg/dL, µg/L, µg/mL, µg%, µmol/L

## Референтни стойности по възраст и пол

Референтните стойности представляват типични стойности за здрави хора. Медицински специалист интерпретира индивидуалните резултати.

| Възрастов диапазон | Пол | Единица | Оптимален | Нормален | Източник |
| --- | --- | --- | --- | --- | --- |
| Всички възрасти | Всички полове | µmol/L | - | 12 - 18 | Burnham, 2023 |

## Свързани биомаркери

- [**Мед (общо)**](https://www.health3.app/biomarkers/copper_total)

 Хранителният цинк намалява усвояването на медта в червата[Fischer, 1981]. Високият статус на цинк може да бъде част от причината за дефицит на мед.[Arredondo, 2006][Wapnir, 1991]
- [**Мед (свободна)**](https://www.health3.app/biomarkers/copper_free)

 Хранителният цинк намалява усвояването на медта в червата[Fischer, 1981]. Високият статус на цинк може да бъде част от причината за дефицит на мед.[Arredondo, 2006][Wapnir, 1991]

## Академични източници

1. Chausmer AB.. Zinc, Insulin and Diabetes (1998). *J Am Coll Nutr*. [DOI: 10.1080/07315724.1998.10718735](https://doi.org/10.1080/07315724.1998.10718735)
2. Haase H and Rink L. Zinc signals and immune function (2014). *Biofactors*. [DOI: 10.1002/biof.1114](https://doi.org/10.1002/biof.1114)
3. Burnham C.-A. D., Chiu R. W. K., Rifai N., Wittwer C., and Young I.. Tietz Textbook of Laboratory Medicine (2023). *Tietz Textbook of Laboratory Medicine*.
4. Albarède F, Benedetti G, Bonaventura P, and Miossec P. Zinc and its role in immunity and inflammation (2015). *Autoimmun Rev*. [DOI: 10.1016/j.autrev.2014.11.008](https://doi.org/10.1016/j.autrev.2014.11.008)
5. Gregory JF 3rd. Case study: folate bioavailability (2001). *J Nutr*. [DOI: 10.1093/jn/131.4.1376S](https://doi.org/10.1093/jn/131.4.1376S)
6. Fischer PW, Giroux A, and L'Abbé MR. The effect of dietary zinc on intestinal copper absorption (1981). *Am J Clin Nutr*. [DOI: 10.1093/ajcn/34.9.1670](https://doi.org/10.1093/ajcn/34.9.1670)
7. Borawska MH, Gutowska A, and Markiewicz-Żukowska R. Serum zinc concentrations correlate with mental and physical status of nursing home residents (2015). *PLoS One*. [DOI: 10.1371/journal.pone.0117257](https://doi.org/10.1371/journal.pone.0117257)
8. Solomons NW. Competitive interaction of iron and zinc in the diet: consequences for human nutrition (1986). *J Nutr*. [Виж източника](https://doi.org/10.1093/jn/116.6.927)
9. Arredondo M, Martínez R, Núñez M. T., Olivares M., and Ruz M. Inhibition of iron and copper uptake by iron copper and zinc (2006). *Biological Research*. [DOI: 10.4067/S0716-97602006000100011](https://doi.org/10.4067/S0716-97602006000100011)
10. Christian P and West KP Jr. Interactions between zinc and vitamin A: an update (1998). *Am J Clin Nutr*. [DOI: 10.1093/ajcn/68.2.435S](https://doi.org/10.1093/ajcn/68.2.435S)
11. Doboszewska U., Gawel M., and Młyniec K.. The Role of Elements in Anxiety (2017). *Vitam Horm*. [DOI: 10.1016/bs.vh.2016.09.002](https://doi.org/10.1016/bs.vh.2016.09.002)
12. Gammoh NZ and Rink L. Zinc in Infection and Inflammation (2017). *Nutrients*. [DOI: 10.3390/nu9060624](https://doi.org/10.3390/nu9060624)
13. Maywald M, Rink L, and Wessels I. Zinc as a Gatekeeper of Immune Function (2017). *Nutrients*. [DOI: 10.3390/nu9121286](https://doi.org/10.3390/nu9121286)
14. Arredondo M, Martínez R, Núñez M. T., Olivares M., and Ruz M. Inhibition of iron and copper uptake by iron copper and zinc (2006). *Biological Research*. [DOI: 10.4067/S0716-97602006000100011](https://doi.org/10.4067/S0716-97602006000100011)
15. Miura A., Nagahata T., Nakamura M., Ojima T., Okada E., and Shibata Y.. Low Zinc, Copper, and Manganese Intake Is Associated with Depression and Anxiety Symptoms in the Japanese Working Population: Findings from the Eating Habit and Well-Being Study (2019). *Nutrients*. [DOI: 10.3390/nu11040847](https://doi.org/10.3390/nu11040847)
16. Jackson C, Kolba N, and Tako E. Assessing the Interactions between Zinc and Vitamin A on Intestinal Functionality, Morphology, and the Microbiome In Vivo (Gallus gallus) (2023). *Nutrients*. [DOI: 10.3390/nu15122754](https://doi.org/10.3390/nu15122754)
17. Al-Maroof RA and Al-Sharbatti SS. Serum zinc levels in diabetic patients and effect of zinc supplementation on glycemic control of type 2 diabetics (2006). *Saudi Med J*. [Виж източника](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16532095/)
18. Donangelo CM. Supplemental zinc lowers measures of iron status in young women with low iron reserves (2002). *J Nutr*. [Виж източника](https://doi.org/10.1093/jn/132.7.1860)
19. Ghishan FK, Greene HL, Murrell JE, Said HM, and Wilson PC. Intestinal transport of zinc and folic acid: a mutual inhibitory effect (1986). *Am J Clin Nutr*. [DOI: 10.1093/ajcn/43.2.258](https://doi.org/10.1093/ajcn/43.2.258)
20. Albarède F, Benedetti G, Bonaventura P, and Miossec P. Zinc and its role in immunity and inflammation (2015). *Autoimmun Rev*. [DOI: 10.1016/j.autrev.2014.11.008](https://doi.org/10.1016/j.autrev.2014.11.008)
21. Blache D, Coudray C, Faure P, Favier A, Favier M, and Roussel AM. Zinc deficiency and dietary folate metabolism in pregnant rats (1993). *J Trace Elem Electrolytes Health Dis*. [Виж източника](https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8400843/)
22. Davenport TS, Edwards LF, Howell JM, and Totten MS. Trace Minerals and Anxiety: A Review of Zinc Copper Iron and Selenium (2023). *Dietetics*. [DOI: 10.3390/dietetics2010008](https://doi.org/10.3390/dietetics2010008)
23. Balkman C and Wapnir R.A.. Inhibition of copper absorption by zinc (1991). *Biol Trace Elem Res*. [DOI: 10.1007/BF03032677](https://doi.org/10.1007/BF03032677)
24. Ibs KH and Rink L. Zinc-Altered Immune function (2003). *The Journal of Nutrition*. [DOI: 10.1093/jn/133.5.1452S](https://doi.org/10.1093/jn/133.5.1452S)
25. Dickerman B. A., Liu J., Um Phoebe, and Wang J.. Zinc selenium and depression: a review of the evidence potential mechanisms and implications (2018). *Nutrients*. [DOI: 10.3390/nu10050584](https://doi.org/10.3390/nu10050584)

### ⚠️ Важна медицинска информация

Тази справочна страница е само с образователна цел и не замества професионален медицински съвет, диагноза или лечение.

Референтните стойности варират между лабораториите. Винаги преглеждайте резултатите от изследванията си с квалифициран медицински специалист.