Медта, микроелемент в кръвта, е от решаващо значение за различни телесни функции. Тя играе ключова роля в метаболизма на желязото, подпомага образуването на червени кръвни клетки и спомага за поддържането на здрави кости, кръвоносни съдове, нерви и имунна функция. Медта участва също в производството на енергия в клетките, в развитието на съединителната тъкан и във функционирането на нервната система. Освен това действа като антиоксидант, като спомага за намаляване на щетите от свободните радикали.
Недостигът на мед, известен като хипокупремия, може да доведе до редица здравословни проблеми. Симптомите могат да включват умора, слабост, чести заболявания и проблеми с паметта и ученето. Тежкият недостиг може да доведе до анемия (поради ролята на медта в образуването на червени кръвни клетки), остеопороза и неврологични проблеми като изтръпване и слабост в крайниците. Недостигът обикновено се дължи на хранителен дефицит на мед, определени генетични състояния или прекомерен прием на цинк, който може да възпрепятства усвояването на мед. Високият прием на цинк може да намали усвояването на мед, което от своя страна може да наруши метаболизма на желязото.
Токсичността на медта, или хиперкупремия, може да възникне поради прекомерен прием на хранителни добавки с мед, хронично излагане на мед (често чрез замърсена вода) или поради определени генетични нарушения като болестта на Уилсън. Симптомите на токсичност включват коремна болка, повръщане, диария, а в тежки случаи увреждане на черния дроб и бъбреците, сърдечни проблеми и неврологични симптоми като тремор и нарушения на настроението.
Фактори, които подпомагат здравословните нива на мед в кръвта:
Достатъчният прием на мед може да се осигури чрез балансирано хранене, което включва храни като ядки, семена, бобови растения, пълнозърнести храни, листни зеленчуци и черупкови мекотели.
Хората с генетично нарушение, което засяга метаболизма на медта, като болестта на Уилсън, обикновено се съветват да работят в тясно сътрудничество с медицински специалист за управление на нивата на мед чрез диета, медикаменти и редовно проследяване.
Когато се използват медни съдове за готвене или тръби, поддържането им в добро състояние спомага за предотвратяване на излужването на прекомерни количества мед в храната или водата.
Балансираният прием на други минерали, които взаимодействат с медта, като цинк и желязо, спомага за предотвратяване на дисбаланси, които могат да повлияят на усвояването и оползотворяването на медта.
Мед (общо) може да се измерва в: mg/L, µg/100mL, µg/dL, µg/L, µg/mL, µg%, µmol/L
Референтните граници представляват типични стойности за здрави хора. Конкретните резултати трябва да бъдат тълкувани от медицински специалист.
| Възрастова група | Пол | Единица | Оптимална | Нормална | Източник |
|---|---|---|---|---|---|
| Всички възрасти | Всички полове | µmol/L | - | 10 - 22 | Jacob, 2011 |
Медта е микроелемент, който играе съществена роля за здравето и функцията на мозъка. Тя участва в образуването на миелин, в синтеза на невротрансмитери и като антиоксидант. Дисбаланс в нивата на мед може да доведе до неврологични симптоми, включително когнитивни нарушения и двигателни разстройства. [Salustri, 2010]
Медта е от съществено значение за усвояването на желязото от червата[Reeves, 2004]. Както нейният недостиг, така и излишъкът ѝ нарушават усвояването на желязото[Lee, 1968].
Хранителният цинк намалява усвояването на мед в червата[Fischer, 1981]. Високото ниво на цинк може да бъде една от причините за недостиг на мед.[Arredondo, 2006][Wapnir, 1991]
Недостигът на мед може да доведе до функционален дефицит на желязо въпреки достатъчните запаси от феритин, тъй като желязото не може да бъде правилно мобилизирано без достатъчна медзависима активност.[Fields, 1997]
Запазете тази референция за биомаркер за своите медицински прегледи
Беше ли полезна тази информация?
Наблюдавайте своите биомаркери, визуализирайте тенденциите и споделяйте данни с екипа, който се грижи за вас.
